Отглеждане на Лимон, Портокал, Грейпфут, Мандарина (Цитруси)
Цитрусите са топлолюбиви вечнозелени растения.Температурните граници приети за нормалното им развитие са:минимални 8-10 градуса и максимални 38-42 градуса целзий. Най-благоприятни са 22-25градуса.При тези условия растежът и развитието им е целогодишен с ясно изразен относителен покой.В нашите условия през зимата при средноденонощни температури по-ниски от 12 градуса, те навлизат в състояние на принудителен покой и растежът им почти спира!
Най - студоустойчиви от цитрусовите видове са трифолията и кумквактът,следвани от мандарината,бигарадията,грейпфрута,портокала и цитрона! Лимонът е с най слаба студойстойчивост.При температура по ниска от -4 градуса листата и едногодошните леторасти на лимона загиват,за портокала границата е минус 7-8 градуса,а при мандарината минус 8-9 градуса.Изключително неблагоприятно при стайно отглеждане се отразява температурната разлика между почвата и въздуха.Ако примерно температурата на почвата е под 13 градуса,а температурата на въздуха е над 16 градуса се получава така нареченото"физиологично засушаване",при което листното изпарение се повишава и корените не могат да всмукват вода.Растенията спират растежа си и листата окапват.Счита се ,че най- благоприятната температура на въздуха за нормален цъфтеж и образуване на завръзи е 16-18градуса.Високите температури,съчетани с недостиг на влага довеждат до аномалии в цветовете и намаляване на полезния завръз.За получаване на качествени плодове от лимона е необходима средноденонощна температура над 18 градуса за период от 180-240 дни от опрашването до пълното узряване на плодовете.
ВОДА И ВЪЗДУХ.Наличието на обилна влага е от първостепенна важност за цитрусовите растения!Плодове с по високо качество се получават при умерена влажност на въздуха отколкото при сух въздух.С това се обясняват благоприятните условия за отглеждане на цитруси в районите около големите морски басейни с добър въздушен дренаж.При горещо лято и сухи топли ветрове растежът временно спира. Лимоните са най- взискателни по отношение на влагата.Развиват се добре при умерена влажност на почвата и не понасят преовлажняване.Ако почвата е преовлажнена,растенията придобиват хлоротичен вид с бледозелен оттенък и могат да загинат.Нуждите на лимона от вода са най-големи по време на активния растеж- през пролетта и лятото,съвпадащ с фазите на бутонизация,цъфтеж и образуване на завръзи. Портокалът е по сухоустойчив от лимона,а грейпфрутът понася големи горещини и засушавания,но като цяло по- добре се развиват при нормално водоснабдяване. СВЕТЛИНА: Цитрусовите видове произхождат от райони,където дните през зимата не са къси както у нас.Затова отглежданите в съдове растения се нуждаят от допълнително електрическо осветление.Най голяма нужда от светлина имат портокала,грейпфрута и мандарината.Лимонът се развива по добре при разсеяна светлина и затова през лятото,отглеждан на открито,трябва да му осигурим "шарена сянка".Рязката промяна на светлинния режим може да доведе до слънчеви пригори и окапване на листата.Това се случва най- често при внасяне или изнасяне на съдовете от помещения на открито.
ПОЧВА: Цитрусовите култури са сред най- взискателните към почвата видове.За тях най подходящи са богатите на хумус,рохкави,отцедливи почви с добър въздушен режим и от неутрална до средно кисела реакция на почвения разтвор.Неподходящи са тежките преовлажнени и варовити почви.Препоръчва се приготвянето на специални почвени смеси,съдържащи 50% букова листовка или торф 40% добре угнил оборски тор и 10% средно едър речен пясък.Друг вариант за почвената смеска може да бъде смесването на равни части компост или добре угнил оборски тор,обикновена пръст и пясък! При отглежданите съдово растения,по голяма част от корените се разполагат около стените на саксията и не могат да използват почвената влага и хранителни вещества във вътрешността и.Корените обикновено се развиват несъразмерно.Това налага цитрусовите растения да се презасаждат през година или две в по големи саксии( с един или два размера по-големи от предходните),за да могат равномерно корените да развият мрежата си и във вътрешноста на почвената смес! За изхранването на един плод са нужни 12-15 листа.Това трябва да се има предвид и да се избягва претоварване на растението с плодове,водещо до отслабване на дръвчетата и влошаване на качеството на плодовете.Растенията с опадали листа не могат да задържат плодове и завръзи.На едно цитрусово дърво едновременно може да има цветни пъпки,цветове,завръзи,зелени и зрели плодове т.е. те са ремонтантни. Цветовете на цитрусите са едри с бели или кремави венчелистчета с приятен аромат,събрани в гроздовидни съцветия или по единично в пазвите на листата.Те са двуполови състоящи се от 3-5 сраснали чашелистчета и 4-8 месести венчелистчета с един горен многогнезден плодник,наподобяващ стълбче.Обикновено най качествените плодове се получават от плодните пъпки,цъфтящи през пролетта.Често освен нормално развитите цитрусовите(особено лимона) образуват и дефектни цветове,които се познават лесно още в началото на бутонизацията.Дефектните цветове трябва да се отстранят още при бутонизацията,за да се увеличи притока на хранителни вещества към нормалните цветове.Количеството на дефектните цветове се увеличава при неблагоприятни условия на отглеждане- засушаване,преовлажняване,резки промени в климатичните фактори. Възрастните дръвчета цъфтят обилно,но броят на плодовете,които задържат до узряването е около 3-15 % от общия брой на цветовете. Плодовете на лимона могат да останат след узряване на дървото до 3 години,като те отново позеленяват и кората слабо се разраства(надебелява).Това позволява да се берат винаги свежи плодове,въпреки лекото влошаване на вкусовите качества.Най-ценни и с най-голямо съдържание на витамин С са лимоновите плодове,обрани при просветляване на зеления цвят на кората и когато са достигнали характерната за сорта големина.Другите видове цитрусови плодове не се задържат толкова дълго на дървото и се берат добре узрели.
ЛИМОН Най-голям производител на лимонови плодове в света е Италия,следвана от Испания, Гърция,Португалия и др.Производствените насаждения се създават в крайбрежните зони в близост до водните басейни,защото лимоните не понасят атмосферни засушавания и големи горещини! Лимонът представлява малко дърво с височина до 3-6 метра с добре развита коренова система.В повечето случаи по клонките се образуват малки бодли.Образуването на цветните пъпки става в условията на къс ден и добро слънчево осветяване.Продължителноста на цъфтежа е около 10 дни.Много често лимоните образуват дефектни цветове.Плодовете са с различна големина с характерни за различните сортове израстъци във връхната и основнат част на плода.Плодът има 8-10 дяла,като съдържанието на лимонена киселина за добрите сортове трябва да е над 6%.Често се срещат безсеменни форми!
ЦИТРОН Цветовете са едри,двуполови или функционално мъжки. Плодът е много голям от продълговат до тумбест с жълт до жълтооранжев цвят.Кората е много дебела и грапава,силноароматна.Плодовото месо е съвсем малко,зелено със сладък или кисел сок.Семената са дребни и много на брой.
ПОРТОКАЛ Дървото достига различни размери в зависимост от сорта-понякога до 20 м. височина(средно до 4-5м).Короната е кръгла,плътна и гъстооблистена.Клонките често са с бодли,като при младите леторасти достигат до 10 см.Листата са големи кожести,яйцевидни целокрайни с тесни прилистници.Цветовете са двуполови и разположени в пазвите на листата поединично или в съцветия.Повечето сортове са самоопрашващи се,но някои плододават партенокарпно.При кръстосано опрашване се получават плодове с по- добро качество и количеството на полезния завръз е по-голямо.Портокалът образува 3 вида пъпки -смесени,цветни и растежни,които не се различават по външен вид.За портокалите са характерни три растежни импулса-есенен,пролетно-летен и летен.Най голям добив се получава от леторасти от пролетно-летния растежен импулс.Портокалът е по -студоустойчив от лимона и издържа на големи горещини(до 45 градуса).Изключително взискателен е към светлината,но понася известно засенчване.За нормално плододаване портокалът се нуждае от обща температурна сума над 300 градуса,а за развитие и узряване на плодовете са нужни 220-240 дни с температура над 10 градуса.
МАНДАРИНА Тя е типично десертен плод и заема второ място по производство след портокала.Мандарината е малко дърво с височина до 3-4 метра.Клонките са без тръни,а листните дръжки са слабоокрилени.Цветовете са единични или в малки съцветия,яркооранжеви с тънка лесноотделяща се кора.Плодовото месо е сладко,нежно,понякога кисело с отделящи се дялове.Безсеменните сортове се срещат често.Кореновата система е добре развита и към почвата проявява същите изисквания като останалите цитрусови култури.Мандарината много добре се приспособява към различни условия на отглеждане и това я прави подходяща за стайно отглеждане,както и за отглеждане на открито под неотопляеми закрития.
ГРЕЙПФРУТ Грейпфрутът е с американски произход и в последните години заема все по- голям дял в производството на цитрусови плодове.Това се дължи на високите вкусови и диетични качества на плодовете.Грейпфрута има по- малка взискателност към почвено-климатичните условия.Представлява голямо дърво гъстооблистено с едри удължени целокрайни листа с ширококрили дръжки.Цветовете са бели.Плодовете са едри (9-13см. в диаметър и тежат до 600г.)кръгли,събрани в кичури с жълта окраска.Плодовото месо е от бледожълто до червено с кисело-горчив вкус,разположено е 12 равни камери.Повечето сортове съдържат много семена! Кореновата система е с хоризонтално развитие и се разполага в по голямата си част в повърхностният почвен слой.Грейпфрута плододава върху клонки от текущия прираст (израснали същата година),а не както е при мандарината и лимона върху миналогодишни клонки.Дръвчетата встъпват в плододаване на 3та-4тата година след присаждане,като към 10година от едно дърво могат да се получат до 500 плода.Както при портокала за нормалното узряване на плодовете на грейпфрута са нужни около 220-240 дни с температура над 10 градуса.Грейпфрутът е сухоустойчив и понася най-добре от всички цитруси високите температури.Прякото слънчево греене му действа благоприятно.При понижение на температурите до -4градуса листата и младите клонки измръзват,докато скелетните клони измръзват при минус 8-9 градуса.
КУМКВАКТ (кинкан) Кинканът произхожда от Югоизточен Китай, близкородствен е с цитрусите!Представлява вечнозелено разклоненонискостеблено дръвче или храст.Притежава висока зимоустойчивост,защото изпада в дълбок зимен покой.Плодовете приличат по форма и големина на яйце от гълъб.Те са жълти до яркооранжеви.Плодовото месо и кората са сладки с подобен на портокала вкус.Кората е тънка и плода се консумира без да се бели.От кумквакт се приготвят превъзходни захаросани плодове и сладка.Много подходящ е за саксийно отглеждане поради малките си размери,студоустойчивост и красота!!!
СЪДОВО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЛИМОНА Лимоновите дръвчета са най-често отглеждания цитрусов вид в домашни условия.За да бъде успешно отглеждането в съдове трябва да се спазват определени правила,които важат в същата степен и за останалите стайно отглеждани цитруси. Преди засаждането на лимон е необходимо да се избере подходящ съд.Приема се,че обикновените негледжосани керамични саксии са най-подходящи,поради благоприятния температурен и воден режим,който осигуряват и по лесния достъп на въздух до кореновата система.Препоръчва се съдовете да са с конична форма,за да се улесни презасаждането.Презасаждането(прехвърлянето на растенията в саксии с по- големи размери) е абсолютно необходима практика,за да може кореновата система да се развие правилно разположена в обема на почвената смес.В зависимост от възрастта на растението се предлагат следните размери съдове:
Едногодишно дърво - 15 х 20 см.размер на съда
Две-тригодишно дърво - 20 х 25 см.размер на съда
Четири-петгодишно дърво - 30 х 35 см.размер на съда
Над петгодишни дръвчета - 50 х 50 и повече см.
Засаждане на лимона. Саксията се подготвя като на дъното и се поставя парче от счупена саксия(керемида) или чиния.обърната с вдлъбната част към отворите за оттичане на водата.След това се насипва 3-4см. чакъл или едър пясък за дренаж.Предварително подготвената почвена смес се насипва под формата на купчинка на дъното на съда.Растението се поставя така,че корените му да се разположат около всички страни на купчинката без да се кръстосват.След това саксията се запълва равномерно от всички страни с почвена смес.Грешка е когато в съда се насипе почвата и се прави ямка за корените,тъй като при растежа си те се подвиват и се насочват нагоре.Правилно презасаденото растение се претъпква леко с ръка и се полива.Основно правило при засаждане на цитрусови растения,особено при присадените е кореновата шийка на дръвчетата да се намира на плоскостта на почвената повърхност,а спойката(мястото на присадената пъпка) да е на 4-5 см над почвата.Това се налага поради склоността на цитрусите да страдат от смолотечение.Презасаждането на лимоновите дръвчета се извършва рано напролет.До третата година то се прави ежегодно,а при възраст 3-5 години се презасаждат през 2 години.При над петгодишна възраст лимоните се засаждат на постоянно място в голям съд,като желателно е един път на 5-6 години да се презасаждат в нови съдове.Презасаждането трябва да се извършва като се внимава да не се нарушава целостта на кореновата система и по възможност да се запазва старата коренова буца и да не се изхвърля старата почва. За по-бързо вкореняване и възстановяване,пресадените растения трябва да се държат в топли помещения с влажен въздух без пряко слънчевоогряване в продължение на 2 седмици.При застарели дръвчета ежегодно се подменя почвата.Това се прави като се изреже сектор(резен) от почвата заедно с корените и на празното място се насипе нова почвена смес.Изрязването на резена се извършва отгоре до дъното на съда,като ширината му не трябва да бъде повече от една пета от окръжността на съда.Така последователно за пет години се постига подменяне на почвата и подмладяване на кореновата система.Най подходящото място за отглеждането им е там,където не се налага често преместване и има постоянно осветление.За да се избегне охлаждането на корените,саксиите се поставят върху поставки на 50-60см от пода,където въздухът е по топъл.През зимата растенията не бива да се поставят близо до отоплителни уреди,които предизвикват засушаване.Най- благоприятно е да се държат в хладни помещения при температура около 10 градуса.При нея растенията изпадат в покой,жизнените им функции и потребността им от факториите на растеж и развитие са намалени. Пренесени в края на зимата в топло помещение с добро осветление,те започват да се развиват и цъфтят усилено.Отглеждани в топли помещения над 13 градуса лимоните не спират растежа си и се нуждаят от по-чести поливки и допълнително осветление през зимата.Допълнителното осветление се постига чрез поставяне на електрическа лампа (150-200 вата) над дръвчето.Лампата се включва в мрачни дни и привечер до към 22 часа. Добре е 2-3 пъти месечно листата да се избърсват с гъбичка от натрупания прах,за да не пречи на осветяването им и респективно на фотосинтезата. При изнасяне на открито през лятото лимоните трябва постепенно да се приспособяват към новите условия.Най напред се изнасят на места защитени от вятър и пряка слънчева светлина.След това на всеки 2-3 дни се пренасят на по- топло и добре осветено място.Времето за изнасяне на лимоните на открито е след преминаване на опасността от късни слани(обикновено средата на април,а в южните части на страната и по рано).Подходящо място за поставянето на саксията е под дърветата на шарена сянка.Много добре се отразява вкопаването на съдовете в почвата.В градски условия на терасите,дръвчетата трябва да се засенчват с бяла материя(марля и др.) разпъната над тях.За да не прегрява съдът се увива свободно с млечно-бял полиетилен,като в горещите дни около него се изсипва вода по- няколко пъти на ден.Най добре е внасянето на дръвчетата в помещенията да стане към средата на октомври месец преди опасност от есенни слани.
ПОЛИВАНЕ НА ЛИМОНА Лимоните изискват висока влажност,но при поливане трябва да се внимава да не се преовлажни почвата,защото се ограничава достъпа на кислород до корените им.Преовлажнените растения се познават по това,че листата им са бледозелени с хлоротични петна по тях.Честотата на поливане трябва да е съобразена с вида на почвата и саксията,с температурата и въздушната влажност,с възраста на дръвчето и моментната фаза на развитие.От по-често поливане се нуждаят възрастните растения,отглеждани на по- леки почви в по-малки съдове.През пролетта и лятото по време на активния растеж лимоните имат по-големи нужди от вода-полива се 3-4 пъти седмично.Най сигурният белег за определяне на нуждата от поливане е почвената влажност.Тя се определя като се стисне почва в шепата на ръката.Полива се толкова,че почвата в ръката да остава на топка,без да се разкалва и при разпадането да остане на едри парчета.Ако при стискане не се образува топка,почвата е суха,а ако не се разпада при лек удар и остава на кал е преовлажнена.Друг практически метод за определяне на нуждата от вода е почукването на саксията.При почукване сухата почва в саксията издава остър звук и е нужно да се полива,докато мократа почва издава тъп звук.Температурата на поливната вода трябва да бъде с 2-3 градуса по-висока от стайната. ТОРЕНЕ НА ЛИМОНА Много важно е торенето на лимоновите дръвчета.Те са по взискателни от другите овощни култури още повече, че се отглеждат при непривични за тях условия.Дори и най-добре подготвената смес не може да осигури достатъчно хранителни вещества затова е необходимо ежегодно подхранване с торове.Всички течни торове се внасят във влажна почва.Ако почвата в съда е суха,то преди внасяне на тора трябва да се навлажни с чиста вода.Сроковете и нормите на торене се регулират в зависимост от състоянието на дръвчетата. АЗОТ. Ако дръвчето има слаби прирасти с жълти листа е нужно да се увеличи подхранването с азот.При излишък на азот растежът е прекалено буен,клонките се изтеглят,понякога по тях се появява смолотечение,а плодовете узряват късно и са с лош вкус. ФОСФОР. Той е необходим за по- добро развитие на кореновата система и увеличаване на плододаването.При недостиг листата посивяват и изсъхват по краищата,растението отслабва общо и образува дребни лошокачествени плодове. КАЛИЙ. Способства за усвояване на азота от растенията и повишава качеството на плодовете.При липсата му растежът на дръвчето спира,листата се нагърчват,клеясват и окапват плодовете омекват. Растенията се нуждаят и от микроелементи-желязо,мед,манган,магнезий,цинк и др.затова за подхранване се избират торове с балансирано съдържание на микроелементи. От амониевата селитра се приготвя разтвор от 5 г на 1 литър вода и се полива през 10-12 дни.Суперфосфатът преди употреба трябва да се вари във вода за отстраняване на примесите,50 г суперфосфат се варят 40 минути в 1 литър вода.След това утайката се изхвърля и полученият разтвор се разрежда с 10 литра вода и с него се подхранва два пъти в месеца.Калиевият тор може да внася 2-3 пъти през лятото заедно с разтвора на амониевата селитра,като 2 грама калиев сулфат и 5 грама амониева селитра се разтварят в 1 литър вода.Подхранването с различните разтвори от минерални торове не трябва да бъде едновременно,за да не се повиши концентрацията в почвеният разтвор.Препоръчва се всеки един разтвор да се внася 5-10 дни след предходния.
|